[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Към сиромасите братя


P>
	Дните ми минуват
	в скърби и печали;
	беди и неволи
	за мене са дали.
		За мене, за моите
	братя и роднини —
	все за нас са тези
	усилни години.
		Тъжа аз за мене,
	че ма зло спопогна;
	тъжа и за тях аз —
	как да им помогна!
		Как да им помогна?
	Що мога да сторя?
	Мога ли със злото
	сам да се преборя?
		От земята никнат
	за нас скърби, нужди,
	а нейните блага
	за нази са чужди…
		За нас е, горчици,
	желязно небето —
	тамо слънце грее,
	но за нас не е то…
		Бедни сиромаси!
	Мали мои братя!
	Имам аз за вази
	широки обятья.
		Имам сърце топло,
	имам душа страдна,
	но те не доставят
	участ по-отрадна.
		Няма в мен спасениье
	от тъги-тирани;
	няма цяр у мене
	за вашите рани.
		Вази ви натискат,
	как да ви отбраня?
	Вий ходите гладни,
	с що да ви нахраня?
		Било силна воля
	при нямане сръки —
	по-тежка неволя,
	по-големи мъки…
		О, ще следват вечно
	работи безпътни…
	Лейте, очи, сълзи
	като порой мътни.

@@	Ц-град, септември 1872 г.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4225]
I$