[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Комуто се пада (О, народ сме, мърша не…)


P>
	О, народ сме, мърша не! —
	вика едно диване.
	Диванешкий тоз род
	и при скотствений живот,
	и пред ясли дремлющ празни,
	може лесно да го блазни,
	че не е мърша, скот,
	а деятелен народ,
	и поети с дивен глас
	са ослите на Парнас…
	Да не би дал бог ни в съм
	на такъвзи ум да съм!
P$


	КРАЙ
I>

	Някакъв неизвестен драскач, скрит под псевдонима „Име-няма“, отговаря на Славейковия стихотворен памфлет във вестник „Век“. Този отговор на анонимния стихоплетец е бездарен, за един готованец откровенията на поета дават материал за ласкателства към народа. Това е отговорът на Славейков.
	Това стихотворение също се предшествува от бележка на поета, в която между другото четем: „Тъй мъдрува в същий «Век» някой си «Име-няма», когото било срам, види се, да се каже, че «ум-няма».“

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4232]
I$