[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Извинение


P>
	Ба, какви сте вие луди,
	то е челяк да са чуди
		с този вашът глуп совет!
	Санким, като побелявам,
	има л’нещо да менявам?
		Та що има от бял цвет?
	Бяло й бялото кокичи,
	но го сяка млада кичи,
		по глава си го реди.
	Пак е бяла драга ружка,
	но бере я мойта дружка
		и я туря на гърди.

	Йощ цветя и други бели,
	колкот ищеш нацъфтели
		и природата красят.
	Та и мойте косми зле ли й,
	Дет са рано побелели?
		Бурен жар те не гасят.
	От любов ма не лишават,
	на цалувки не додяват;
		що казвате, че сум стар?
	Йощ кръвта ми е гореща
	и сърцето ми усеща
		пръвния младежки жар.

	Побеляват ми космите,
	но заякват ми костите,
		а и то е един дар.

	Затова и да белея,
	от да любя и да пея
		ази няма да се спра.

	Щото колкот побелявам,
	толкоз повеч либав ставам
		и ща либя, дор умра.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4216]
I$