[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Жестокостта ми се сломи


P>
	И рекъл бях: „Аз няма веч да плача
	за тежките на тоз народ беди!“
	Ожесточен, пощада му не рачах:
	„Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

		Народ такъв, за друго недостоен
	освен за мъки, нужди и тегла,
	неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
	що чака той за тези си дела?

		За тоз живот, във прозебанье жалко
	така мърцина влачен ден за ден —
	теглото му бе изкупленье малко;
	и не намери отзив то у мен…

		Но, майко, чух как богу дух си дала
	преследвана, и то за моя грях,
	размислих как невинно си страдала
	за туй, нали, че твой син ази бях?…

		И поменах горката си невеста,
	що прави с мойте клети две деца
	без теб, без мен, неволница злочеста,
	как тегли от безжалостни сърца!

		И в твойта смърт, и нейното страданье
	познах теглото аз, на тоз народ
	развредиха се мойте вехти рани
	за неговът и наш злочест живот!

		Проклех и вси достойни за проклетства
	и срам, и свяст притъпкали във прах,
	виновници за всички тези бедства,
	а заедно и себе си със тях…

		И вслушах се… И близо, и далеко
	все пак тоз глас: „Ах, помощ иде ли?“
	Въздъхнах аз и толкоз само рекох:
	„О, спи ли бог? О, бог не види ли?“
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4226]
I$