[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Епилог


P>
	И сещам аз, и виждам аз,
	в борба юнашка уморен,
	за мен залезе светлий ден —
	ей наближава сетний час.

	За миналото спомен жив
	във размислите ме теши —
	мечтай за пролет цвят ревнив,
	когато жега го суши.

	Тежи ми свят, а на светът
	и аз тежа, ненужен веч…
	Изходен е уречен път,
	изчерпана за дело реч.

	И сещам аз, и виждам аз,
	в борба юнашка уморен,
	за мен залезе светлий ден —
	ей наближава сетний час.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4246]
I$