[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Гори


P>
	От планинските рътища водица
	снежлива ниско като че пълзи,
	облива бледовръхлата тревица,
	каквот’ горещи кървави сълзи
	гърдите на злочеста удовица,
	кога прегръдва дребни си дечица.
	Гори посърнали и меланхолни,
	вий, голи, бледни като болни,
	безвиден като зажумял мъртвец,
	люлей се тук-таме сам сух листец.
	Оплаква ветер вас, бучи, нарежда,
	но вий не тъжите, у вас надежда.
	Студените вихрушки есенни
	събарят жълтите ви листове,
	но пролет прозябателна с зелени
	и пресни пак облича ваште върхове.
	А человек като побелей в гроб слиза,
	да чака срок, обвит у гнойна риза.
	Речете ми, речете, о любезни
	гори, защо тъй младостта ми чезни
	без да са връща, както ваш разцвет,
	на пролет дважди в този бели свет?
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4205]
I$