[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Вярата и надеждата на българина към Русия


D>
	Посвещава се на руския народ
D$
P>
	Руский цар е на земята
	най-велик, над всички пръв,
	русците са наши братя,
	наша плът и наша кръв.

	Кат Русия няма втора
	тъй могъща на света;
	тя е нашата подпора,
	тя е нашта висота!

	Руска сила, руска воля,
	руска кръв и руский пот
	ще избавят от неволя
	наший падналий народ.

	Бог поддържа крепка мишца
	и ръка спасителна;
	той е вложил ней в десница
	сабя отмъстителна.

	Нам Русия е надежда,
	руский цар е наший спас —
	никой друг не ни поглежда,
	не помисля зарад нас.

	Немци, френци, англичани
	наши са враждебници,
	дружни с нашите тирани,
	с нашите изедници.

	Спекуланти са омразни —
	интерес им покажи,
	че да виж дела проказни
	и чифутски в тях лъжи.

	Род и вяра е идея
	за Русия най-света;
	нейний подвиг е за нея —
	благородна й целта.

	Със Русия днес съгласни
	да застанем брат до брат
	и да станем сопричастни
	в този неин подвиг свят.

	Долу всички спекуланти,
	да сломи се техний рог;
	да смирят ся интриганти,
	да живее руский бог!
P$


	КРАЙ
I>

	Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4233]
I$