[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Сън


P>
	— Лорй, не спиш ли?
	Чуваш ли, Лорй?
	„По-тихо! Скрий главата си! Отвън
	на педя са от нас, не говори!“
	— Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

	Почакай… как започваше?… Така…
	Войната свършена… Разбираш ме, нали?
	И всичко е във нашата ръка,
	нали така, Лорй?

	Работех пак в завода. А пък то
	уж същия завод, машини същи,
	но частите им блеснали — злато!
	И ставите им някак по-могъщи.

	В завода ти, Лорй, си надзирател
	и казваш: „Днеска искам триста болта!“
	„Добре, Лорй, отлично, мой приятел!“
	И двамата се смееме доволни.

	А вънка тъй широк е небосвода!…
	Блести небето, въздухът блести!
	И дишаш, дишаш толкова свободно!
	И сам не вярваш, че това си ти. —

	Лорй погледна другия в очите
	(те бяха толкова детински днес),
	усмихна се и каза, уж сърдито:
	„Какъв си ти мечтател, Фернандес!“

	На изток гаснеха звездите. Мрака
	отстъпваше във паника,
						без строй.
	Сигнал за бой!
	Започваше атака…
P$


	КРАЙ
I>
	© 1940 Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11451]
I$