[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Селска хроника


P>
	По радиото някой
	шумно спори.
	С кого?
	Не знам.
	А може би с народа.
	Говори си и нека си говори,
	нали затуй му плащат хората.

	„Държава има,
	има власт, която
	неспирно бди
	за ваште интереси.
	Хвърлете лозунга!
	Плаката на земята!
	Народът е доволен,
	сит
	и весел.“

	Във кафенето
	някой се изсекна
	и дълго трна
	със здравите опинци,
	игледа се и каза уж полека:
	— Комай ни лъжат
	тия синковци.
	А и в писанието
	писано е божем:

	„Глас народен — глас божи.“
	— Комай си прав —
	обади се от ъгъла
	един младеж
	със глас от глад изстинал, —
	нали така ви лъгаха
	и през
	петнайсета година?

	И ако нас ни карат
	да умираме,
	а ако нас ни тикат
	към куршумите,
	то сигурно и лудия
	разбира,
	че ние трябва
	да си кажем думата.

	Та казвам аз,
	понеже няма
	олио
	и хлябът е
	от мъката по-чер,
	един е лозунга:
	Терора долу!
	Съюз със СССР!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11423]
I$