[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Пушкин


P>
	Русия — мрак.
	Русия — гнет.
	Неразорана целина.
	Вертеп. —
	свирепа тишина.
	На север — тундри, ветрове,
	на юг — безкрайни диви степи.
	А времето не бърза, крета
	като бездомно
	старо
	псе.
	Тогава простия народ
	не знаеше за твойте песни.
	Ти беше чужд и неизвестен.

	Но ето днес —
			трудът задружен,
	задружният човешки ход
	и тази обща светлина
	роди един щастлив живот.

	Сега е друго. Ето на:
	един работник,
	млад стругар,
	през обедната си почивка
	чете във книгата усмихнат
	и чувства те като другар.
	Разбира те, защото може
	да гледа чудните звезди
	как гаснат във небето ясно,
	как сутрин слънцето блести
	над оросената с искри
	просторна степ.
	Той има хлеб,
	и гордостта,
	че там — във фабричния грохот
	мазолестата му ръка
	твори една епоха.
	И нетревожен той разбира
	отде извира
			песента.
	Разбира на Мазепа мрачен
					гневът,
	на Ленски пролетта
	преминала, преди цветята
	на песните да разцъфтят.
	Разбира твойта смърт жестока
	и тази гнила суета,
	забила някъде дълбоко
	отровните си пипала,
	изсмукала със старшна злоба
	живота на един поет,
	но неуспяла в своя пробив —
	живота тръгнал пак напред,
	живота сринал тези тесни
	стени и простия народ
	се влюбил в чудните ти песни
	и в своя нов живот. —

	едно момиче от колхоза
	обича млад матрос.
	И тъй — неволно, без да ще,
	напява твои стихове.
	И после спира. —
	Златна шир
	наоколо. И класове.
	Усмихва се и разцъфтява
	на устните й ален мак: —
	„Ах, с колко радост се живее,
	мой млад, любим моряк!“

	Това е там.
	Но ето днес —
	защо? — не знам
	но аз се уча
	да пиша всеки свой протест
	тъй искрено
	и толкоз звучно.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11415]
I$