[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Песен


P>
	Във гората — враг стаен.
	Във гората мрак и изстрел.
	Той лежи, лежи ранен
	и през тъпа болка мисли:

	„Право стреля. Ще умра —
	във гърдите ме улучи.
	Свърна в гъстата гора
	и избяга като куче.

	Старата не ще изтрай.
	Либето… ще ме прежали.
	Ще прежали, то се знай,
	но другарите — едва ли.

	Тя смъртта ми, е добра.
	И не жаля свойта младост,
	ала исках да умра
	някога на барикада…

	Мислех, с песен… но беда —
	право стреля и улучи.
	Ех, да имаше вода,
	а то в сух валог се случи…

	Поолекна ми… така…
	може би ще оживея?…
	Някъде шуми река
	и вода, вода се лее…

	Някъде картечен лай…
	Песни… нещо ме удари…
	Дай вода! Вода ми дай!
	Падам… дръжте се, другари!…“

	Във гората — враг стаен.
	Във гората — мрак и изстрел.
	Той сега е вцепенен
	и не чувства, и не мисли.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11412]
I$