[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Не бойте се деца


P>
	Работиме много,
	работим от сутрин до здрач.
	Но хлеба е малко.
	Но хлеба не стига, деца.
		И ваште лица
		са сгърчени вече от плач.
			И ваште очи
			са сухи и неми —
			такива големи,
			мъчително тъжни очи…
				И в тех е стаен
				ужас свиреп:
					Хлеб!
					Хлеб!

	Послушайте, малки,
	послушайте, мънички мои, —
	така е днес,
	наверно било е и вчера.
		И аз, понеже нямам храна,
			понеже нямам с какво,
				ето на:
					ще ви нахраня със вера. —

	Ще дойдат години
		и ний ще ги стигнем водите
			ще впрегнем в бетонен ръкав.
				Не ще ги изпуснем, нали?
					Ще ги впримчиме здраво.
					Ще им кажем:
					„Така ще вървите!“
					И те ще тръгнат така!

	Ще имаме хлеб тогава.
	Ще имаме хлеб!
		И радост в очите ще имате,
		мънички мои.
		Имам ли аз,
		то значи да има за теб,
		имаш ли ти,
			то значи да има безброя.

	И толкова хубав ще бъде
		тогава живота.
			И днешната плесен
			ще бъде безкрайно далеко.
	Ще пееме всички.
			Ще пеем, когато работим,
			но радостни песни,
			които ще славят човека.

	И, ако случайно
		и аз остарея, тогава
			ще гледам от своя прозорец
				далечния път,
					ще гледам как вие се връщате,
						бодри и здрави,
							и тихо ще шепна:
								„О, колко е хубав светът!“

	Така и ще бъде!
	А днеска оскъден е хлеба.
			На вашите майки
			гърдите са сухи сега.
	Да хленчим — не ще ни помогнат
	и хленч не ни трябва.
	Но мен ме притиска
			жестока, дълбока тъга. —
	За вашто „сега“
	е горест стаена във мен.
	Ала
		не бойте се, деца,
			за утрешния
				ден!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11411]
I$