[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Майка


P>
	Колко всички майки си приличат в света!
	И сърцата им как са еднакви!
	Иди потърси на Украйна в степта
	и след туй провери в Киренайка…

		Имала майка,
		имала син. —
		Хубав бил, млад бил
		и волен.
		Раснал.
		Над него синеел Пирин
		с мури и кмъни голи.

	Нейде бащата погинал.
	Тогаз
	малък бил още
	синът й
	и във вековната тъмна гора
	дебнел пашата хайдутин.

	Под планините горели села.
	Светел високия хребет.
	И от селяшките гладни гърла
	беят изтръгвал и хлеба.

	Гледала майката свойто дете,
	гледала с мъка сурова —
	как очите му бягали все
	на бащата в пищова.

		Имала майка,
		имала син. —
		Хубав бил, млад бил
		и строен.
		Но възмъжал
		и хванал Пирин,
		тъмното хванал усое.

	Години минали
	и смутни били.
	Добри не дошли за раята.
	Отдръпнала
	свойте зелени поли
	от равнините
	гората.

	Понякога нощем
	мъжете дома
	се връщали гузни и плахи.
	Изгаряли ризите скрито в жарта
	и криели свойте силяси.

		Пак майка.
		И нощем,
		когато звезди
		над тъмния хребет горели,
		тя
		вземала в скутите малкия син
		и тихо му пеела:

	„Не слушай,
	не гледай,
	а нанкай сега.
	Дано не кръвясат очите ти,
	когато
	след време изправиш снага
	и сам си поемеш юздите.

	Отвънка е смутно.
	Отвънка снежи.
	Но топло е в моите скути.
	Спи ми, детенце,
	спокойно ми спи,
	нанкай…
	Не ставай хайдутин…“

	Добър
	и послушен излязъл синът.
	Не хванал с хайдутите горите.
	Оженил се,
	сетне зарязал домът
	и… станал комита.

		Години на кръв.
		Години на кръв и войни.
		Пирин.
		И орлите
		в горите на мърша налитат.
		Под всяко дърво,
		с изцъклени,
		тъмни очи,
		убитите гледат как вечер изгряват звездите.

	Отишъл си бея.
	Отишъл си — значи, добре.
	Но хората после запсували нещо султана.
	Народ е това! —
	А някой нахакан келеш
	си мисли,
	че може сърцето му в шепа да хване.

		Смълчал се народа.
		Смълчал се и само сумтел.
		И вече не виждал на робството де ще е края.
		Излезли комити,
		в горите не бродили те,
		а се разкарвали с „Щаери“.

	А там, във гората,
	израсли железни тръби.
	Комини израсли в гората.
	И със рапидно-стоманни зъби
	заръфал снагата й
				гатер.

		Пак майка.
		И майката имала син.
		Залоствала всяка вечер вратите
		и пяла му:
		„Нанкай, сега сме сами,
		нанкай, не ставай комита.“

		Комита не станал.
		Не бил бикоглав. —
		послушен бил момъка, значи.
		Но някой разнесе в селото мълва,
		че паднал убит като стачник.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11417]
I$