[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Кино


P>
	Отвънка беше шум
	и светеха реклами.
	В афиша
	пишеше:
	„Една човешка драма.“
	Отвънка беше шум
	и конника на Крум
	се потеше
	от стискане
	в дланта ми.

	И стана тъмно.
	В белия квадрат
	лъва на „Метро“
	сънно се прозина.
	И изведнъж — шосе,
	след туй гора
	и в дъното небе —
	просторно, синьо.

	И на шосето,
	точно на завой,
	се срещат две луксозни лимузини.
	Това е нашия герой
	и нашта героиня.

	След удара
	излиза джентълмен
	и взема във ръцете си чилични
	като перце примрялото момиче.

	Отваря си очите —
	те горят,
	премрежват се
	и гледат небосвода,
	Да видиш ти какво момиче, брат —
	като жребица от разплодник!…

	В дърветата —
	разбира се, славей.
	Ръми над тях спокойно синината.
	Примамлива и мека зеленей
	оттатък шанците
	тревата.

	Един размазан Джон
	целува страстно Грета.
	По устните му —
	сладостна лига…
			_Стига!_

	Къде е тъка нашата съдба?
	Къде е драмата?
	Къде съм аз? Кажете!
	В гърдите ни опрян е за стрелба
	на времето барутно пистолета.

	Та можем ли да любим
	и скърбим
	с наивната ви лековерност?
	Гърдите ни са пълни с дим,
	а дробовете ни — с каверни.

	Така ли срещаме на път
	любимите си
	с лимузини? —
	Изгрява любовта ни
	в труд —
	сред дим,
	сред сажди
	и машини.

	И после… Сивия живот,
	борба за хлеб,
	мечти неясни;
	и вечер — тесното легло,
	в което неусетно гаснем…

	Това е то.
	Това е драмата.
	Станалото —
	е измама.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11421]
I$