[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	История


P>
	Какво ще ни дадеш, историйо,
	от пожълтелите си страници? —
	Ний бяхме неизвестни хора
	от фабрики и канцеларии,

	ний бяхме селяни, които
	миришеха на лук и вкиснало,
	и под мустаците увиснали
	живота псувахме сърдито.

	Ще бъдеш ли поне признателна,
	че те нахранихме с събития
	и те напоихме богато
	с кръвта на хиляди убити.

	Ще хванеш контурите само,
	а вътре, знам, ще бъде празно
	и няма никой да разказва
	за простата човешка драма.

	Поетите ще са улисани
	във темпове и във агитки
	и нашта мъка ненаписана
	сама в пространството ще скита.

	Живот ли бе — да го опишеш?
	Живот ли бе — да го разровиш?
	Разровиш ли го — ще мирише
	и ще горчи като отрова.

	По синорите сме се раждали,
	на завет някъде до тръните,
	а майките лежали влажни
	и гризли сухите си бърни.

	Като мухи сме мрели есен,
	жените вили по задушница,
	изкарвали плача на песен,
	но само бурена ги слушал.

	Онез, които сме оставали,
	се потехме и под езика,
	работехме къде що хванем,
	работехме като добитък.

	Мъдруваха бащите в къщи:
	„Така било е и ще бъде…“
	А ние плюехме намръщено
	на оглупялата им мъдрост.

	Зарязвахме софрите троснато
	и търтвахме навън, където
	една надежда ни докосваше
	със нещо хубаво и светло.

	О, как сме чакали напрегнато
	в задръстените кафенета!
	И късно през нощта си легахме
	с последните комюникета.

	О, как се люшкахме в надеждите!…
	А тегнеше небето ниско,
	свистеше въздуха нажежен…
	Не мога повече! Не искам!…

	Но в многотомните писания,
	под буквите и редовете
	ще вика нашето страдание
	и ще се зъби неприветно —

	защото би ни безпощадно
	живота с тежките си лапи
	направо по устата гладни,
	затуй езика ни е грапав.

	И стиховете, дето пишем,
	когато краднем от съня си,
	парфюмен аромат не дишат,
	а са навъсени и къси.

	За мъката — не щем награди,
	не ще дотегнем и с клишета
	на томовете ти грамади,
	натрупани през вековете.

	Но разкажи със думи прости
	на тях — на бъдещите хора,
	които ще поемат поста ни,
	че ние храбро сме се борили.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11418]
I$