[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Зора


P>
	Зора. Събужда се града.
	Сиренен вой.
	След туй покой
	и пустота…
	Това е може би минута,
	о, не минута,
	то е миг.
	И после пак отново тътен.
	Денят разгонва с слънчев щик
	стадата черни на нощта.
	Зора.
	Събужда се града…

	Събуждаш се тогаз и ти
	от своя сън.
	Отвън —
	сирените надуват
	прегракналите си гърла.
	Денят във стаята нахлува
	през помътените стъкла.
	И ти неволно се усмихваш
	на тази бодра светлина,
	която тъй упорно плиска,
	шуми в зелените листа.
	И тръгваш. Накъде?
	Не знаеш.
	Вървиш към непознат завод,
	защото там остави всичко,
	остави целия живот.
	Ти чувстваш — още маховика
	облъхва те с приятен хлад,
	сирените — те тебе викат,
	те непрестанно те зоват.
	Но где? На — пътя е заприщен:
	навред затворени врати…
	В гърдите ти, като в огнище,
	като в вулкан, протест дими.
	Разбираш цялата нелепост
	на този див, объкан свят
	и тръгваш като вълк напреко
	със твърди стъпки. А зад теб
	ти чувстваш здраво как напира,
	обгръща със ръце града
	метежен порив. И разбираш:
	— Зора. Събужда се света.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11403]
I$