[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Земя


P>
	Тази земя,
			по която тъпча сега,
	тази земя,
			която пролетен вятър пробужда,
	тази земя — не е моя земя,
	тази земя,
			простете, е чужда.
	Сутрин тръгвам.
				Фабричният път
	го задръства
			с рубашки
				безброя.
	Ние сме слети с сърцето,
						с умът,
	но… земята не чувствам моя.
	Над мойта земя
				напролет
					лъчите
						шуртят,
	гърмят водопади
				от слънце
					над мойта
						земя.
	Ти чувстваш дълбоко
					сърцето на земната гръд
	и виждаш как с скокове
					раснат безбройни цветя.

	Над мойта земя
				в небето
					опира
						Пирин.
	И мурите в буря
				илинденски приказки пеят,
	над Охрид лазура е
				толкоз просторен и син,
	а още надоле
				е светлия бряг на Егея.
	Спомням си само.
				И ето нахлува кръвта
	във сърцето, което
				топи се от някаква нежност…
	Моя страна! Моя прекрасна страна!…
	Поена със кръв
				и разлюляна
					в метежи.
	По Беласица телени мрежи…
P$


	КРАЙ
I>
	© 1940 Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11443]
I$