[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Завод


P>
	Завод. Над него облаци от дим.
	Народът прост,
	животът — тежък, скучен. —
	Живот без маска и без грим —
	озъбено, свирепо куче.

	И трябва да се бориш неуморно,
	и трябва да си страшно упорит,
	за да изтръгнеш от зъбите
	на туй настръхнало,
				вбесено псе
	парченце хлеб.

	Във залите плющят каиши,
	трансмисии скриптят
	от всеки кът.
	И става толкоз душно,
	че да дишаш
	не би могъл спокойно,
	с пълна гръд.

	А недалече пролетния вятър
	люлее ниви, слънцето блести…
	Дърветата опират
				във небето,
	а сенките —
	в заводските стени.
	Но как е чуждо
				и ненужно тука,
	съвсем забравено
				това поле!
	Една ръка изхвърли на боклука
	идилиите с синьото небе.
	Защото миг на некаква заблуда,
	защото миг с размекнато сърце,
	би значело напразно да загубиш
	работните си
			жилави
				ръце.

	И този шум
			и трясък на машини
	ще трябва непременно да крещиш,
	да могат думите
				разбрано да преминат
	пространството, което те дели.
	И аз крещях години —
	цяла вечност…
	Долавях, че и другите крещят —
	машините,
		завода
			и човека
	от най-затуления
				тъмен кът.

	И този крясък стана сплав,
						с която
	бронирахме живота си така,
	че сложиш ли му
	прът във колелата —
	ще счупиш своята ръка…

	И ти, завод, се мъчиш
	пак отгоре
	да трупаш дим и сажди
	пласт след пласт.
	Напразно! Ти ни учи да се борим —
	ще снемем ние
	слънцето при нас.

	Завод, притиснал с мъка
						толкоз хора
	с осаждени от черен труд
						лица,
	едно сърце във тебе неуморно
	пулсира с хиляди сърца.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1940 Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11436]
I$