[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Епоха


P>
	Машини,
		стомани,
			машини
	и масло,  и пара,
			и смрад.

	В небето — бетонни комини,
	в бордеите — призрачен глад.

	Във Мексико златното зърно
	изгарят във парни котли.
	А роби, с напукани бърни,
	събират го нощи и дни.

	Гърмят елеватори.
		Бодро
			мотора
				удари
					юмрук
	на времето
		в старата
				морда.
	Разкъса „магичния кръг“
	човека и днеска лети
	от волната птица
			по-бързо.
	Но все пак живота гнети.
	Живота без милост ни вързва
	крилата със яки въжа,
	задушава с отровната плесен
	на своята стара ръжда.
	И жадния устрем потиска
	стоманена каска-небе.
	А доле размирно се плиска
	човешкото тъмно море.
	Напразни лозунги за братството —
	живота изправя стена.
	Живота — изпечен развратник —
	цинично отвръща: — Война! —
	Война!
		А безброя от гладни?
	Война!
		А безцелната смърт?
	А нашата бликаща младост,
	която раздрусва светът?

	Епоха на дива жестокост,
	препускаща лудо напред.
	Кипяща, стоманна епоха
	пред прага на новия свет.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11407]
I$