[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Един сляп


P>
	Един слеп
	свири на чело
	в кварталното кино.
	И теб
	ти се струва,
	че чуваш
	на тройка в степта необятна звънци
	и виждаш дори
	как мъж и жена се целуват.
	Облечени в боброви шуби,
	снегът ги милува…
	А те са сами —
	далече от хората груби.

	О, колко различен
	е нашият слух
	и колко далече
	сме с тебе сега!…

	Аз виждам: разкаляна вечер.
	Тъга
	притиска квартала…
	И знам,
	че там —
	зад всяка стена
	и ограда —
	страда
	един
	отхвърлен син
	на живота.

	Притихва последната нота
	на този миньорен пасаж.
	Ти още живееш със своя
	далечен, загубен мираж.
	Не чувстваш, че вече покоя
	е само привиден. Сега
	за мене дори е обида
	да креташ със куха тъга,
	да хленчиш, задето умира
	в Испания рицар. Защо,
	когато светът е миниран
	със ново идейно ядро;
	когато над твоите степи,
	покрити от белия сняг,
	преминал е пролетен ветър,
	преминал е бързия влак
	на новите хора, донесли
	слънца от Кавказ и Урал,
	и няма ни спомен далечен
	от дивата степна печал.

	Послушай,
	и в свежия ручей
	на този съсзвучен поток
	умий си очите,
	и гледай —
	светът е широк!
	Светът е в тебе и мен
	и в тази тълпа,
	която наричат безлична.
	Но аз я обичам,
	защото тя крачи нагоре,
	към новия ден,
	защото се бори!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11405]
I$