[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Двубой


P>
	Ние сплетохме здраво ръце,
	с тебе се счепкахме здраво.
	Кръв капе от мойто сърце,
	грохнал си ти. Тогава? —
	Един ще бъде повален,
	един ще бъде победен —
	и победеният си ти.

	Не вярваш ли? Не те е страх?! —
	но аз пресметнах всеки ход,
	последния кураж събрах
	и ти ще бъдеш победен,
	разкапан, озлобен живот.

	Не почваме сега, нали?
	Двубоят ни е твърде стар.
	Двубоят ни се води с жар
	от дълги дни.
	От дълги дни сме вплели здраво
	ръцете си един във друг.
	И никога не ще забравя
	жестокия ти, груб юмрук.

	Във мината избухна газ.
	И въглещния пласт
				затрупа
	петнадест човека доле.
	Затрупа
		въглещния
			пласт
	петнадесет
		човешки
			трупа.
	Един от тях
			бях
				аз.

	Пред прага на един бордей
	дими
		изпуснат
			пистолет.
	Трупът полека леденей…
	И нито вик,
			и нито шум —
	един куршум
	и после — смет.
	И колко леко…
	И без бой,
	без порив за живот,
	без глас.
	Ти спомняш ли си
	кой бе той?
	Това
		бях
			аз!

	На мокрия паваж
				лежи
	човек, застрелян из засада.
	Небето, заредено с взрив,
	ще падне с трясък
				на площада.
	Човекът, който там
				лежи
	във локва кръв,
	е моят брат
	и в стъклените му очи
	омраза и любов
				горят.
	Извергът,
		мерзкият
			стрелец,
	закри следите си
				завчас.
	Ти спомняш ли си тоз подлец?
	Това бях
			аз.

	Но помниш ли, едно дете умря
		в Париж на барикада.
	Едно дете
			във бой умря
	със кървавата
			ретроградност.
	Във жилите полека-лека
	кръвта изстива
				като щик.
	Ала една усмивка лека
	по устните се плъзва в миг.
	И после устните синеят,
	ала в очите
			жар гори,
	ала очите сякаш пеят:
	„Liberte cherie!“…
	Един гамен е
			прострелен.
	Лежи скован във смъртен мраз.
	Ти спомняш ли си
	тоз гамен?
	Това бях аз!

	Но помниш ли,
			един мотор
	прониза
		с смях
			и оптимизъм
	мъглите,
		дето птица даже
	не слиза
		в влажния простор;
	един мотор с крила, които
	разсичат
		ледната завеса,
	изменят земната орбита
	и с взрив на бензинни пари
	разчистват пътя към прогреса.

	Моторът, който пее горе,
	е труд на моите ръце.
	А тази песен на мотора
	е кръв от моето сърце.

	Човекът, чийто поглед верен
						е вперен
							в нервния компас,
	човекът, който
				влезе в бой
	с мъглите,
			с северния мраз,
	ти спомнях ли си кой
					бе той?
	Това бях
			аз.

	Аз съм тук
			и там. —
					Навред. —
	Един работник от Тексас,
	хамалин от Алжир,
					поет…
	Навред съм аз!
	Навред съм аз!

	Как мислиш,
			ще ли победиш,
	навъсен, мръсен,
	зъл живот?
	И аз
		горя,
			и ти гориш,
	и двамата
			се къпем в пот.
	Но ти изчерпваш свойте сили,
	слабееш ти,
			отпадаш ти.
	Затуй така жестоко жилиш,
	в предсмъртен ужас
					може би…
	Тогаз,
		на твойто място,
					дружно,
	ще изградим със много пот
	един живот
			желан
				и нужен,
	и то
		какъв живот!
P$


	КРАЙ
I>
	© 1940 Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11439]
I$