[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Горки


P>
	Аз бях в завод
	с опушено, ниско небе,
	където живота притиска
	с чугунени лапи
	и черния труд
	бразди по челата.

	И колко бе трудно
	да можеш събуди
	живота във този народ.
	Да срутиш огромния
	пласт от лъжи,
			който тежи
	над този живот.

	Аз бях във завод
	с опушено, ниско небе,
	където живота притиска,
	а дните — ръждясали гайки —
	затягат душите.

	Но помня, когато четяхме
		„На дне“
		или
		„Майка“,
	пробиваше слънцето
		мрачния свод
		на този завод,
		блестяха очите.
	И хората скрити
	във свойте бордеи,
	човъркаха своята мисъл ръждива
	и бяха щастливи,
	и бяха щастливи…

	Но днеска
	при мене пристигна огняра
	и каза:
	„Вапцаров,
	вентила за прясната пара
		затворен.“
	Аз троснато гледах,
	но той си отиде нагоре,
	жестоко обиден.

	След него нахълта ковача
	и пита сърдито:
	„Верно ли, братче,
	верно ли — вика —
	онзи, старика,
		починал?“

	Изстинах и казах с омраза,
	с съвсем безпредметна омраза
	му казах:
	„Аз, куче, те учих
	да бъдеш конкретен,
	а ти шикалкавиш!
	Кой е починал?
			Разправяй!“

	Разбрах и излязох на двора.
	В машинната зала
	ми стана задушно,
	машинната зала
		бе тясна
		за моята горест,
	машинната зала
		бе пуста
		за моите чувства.

	И чух как ковача
		разправяше някому глухо:
	— Той, братче,
	така ни познава,
	и мене, и тебе,
	и всички.
	Тури те в някоя книга
	и казва: „Не шавай!“
	И после четеш
			и примигаш,
	и сам се познаваш.

	Да кажем така ти се случи,
	че имаш дете.
	Детето чете.
	Така че… борави със книгата,
					значи.

	А нямаш пари.
	Така ти се случи,
	че нямаш пари.
	Той казва:
		„Детето трябва да учи
		това, към което
		му тегли сърцето.“

	Да кажеме, ти  се завръщаш,
	намръщен се връщаш
		във къщи.
	В душата — горчилка.
	Сърцето ти болка притиска.
	Набиваш жена си,
	а онзи ге гледа изниско
	под своите вежди,
	гледа във тебе
	и пита:
	„Комай не достигат парите
	за хлеба?“ —

	Другия слушаше
	тъй простодушно
			захласнат
	и толкова ясно му ставаше
					всичко сега,
	че сякаш живота
			пред него вратите
					разтвори,
	че сякаш в гърдите
			се топеше буца
					от снег.

	И той промърмори,
	едва промърмори:
	„Това се казва човек!“
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11406]
I$