[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Врабчова сговорна дружина


P>
	Врана, лакома и стара,
	пазела със бой и вик
	падналия на пазара
	от конете ечемик.

	Малкият врабец Сивушко
	я замолил простодушно:
	— Чик-чирик, чик-чирик,
	дай ми малко ечемик!

	— Га-а, га-а, закога
	теб ти трябва ечемик?
	— Чик-чирик, засега!
	— А не искаш ли ритник?

	Домъчняло на Сивушко —
	бил неопитен и млад.
	Под една стреха се сгушил
	и треперил той от глад.

	След Сивушко друг дошел —
	пак премръзнал, изгладнел —
	и заплакал той: „Чи-ри-ли
	във стомаха ми игли,
	във стомаха ми от глад
	сто игли сега бодат!“

	А след него — трети, пети,
	петдесети и стотици
	гладни мършави врабчета
	и врабици.

	Сбрал се врабчовия свет
	под стряхата на съвет.
	И решили с всички сили,
	попрестане ли снега,
	да сразят врага.

	А от облаците бели
	те изпрели сто къдели,
	та започне ли войната —
	да са топличко обути,
	та започне ли войната —
	да си имат парашути.

	И денят на свободата
	най-подир дошел. Ятата
	се издигнали високо
	във небето синеоко.

	Най-напред летели в строя
	рошопери бомбардери,
	а след тях на две-три мили —
	сто ловджийски ескадрили.

	Боят свърши със победа.
	Би се храбрата дружина.
	Който иска, нека гледа
	как от враната остана
	само пух и перушина.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11397]
I$