[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Ботев


P>
	Идва при мене
	задъхан и потен
	работник
	и казва:
	— Пишете за Ботев! —

	„За Ботев ли? —
	Седам.
	Елате във среда
	към седем.“

	Но ето че среда отдавна премина…
	Навъсен, аз пъшкам
	и късам листата.
	Над покрива горе
	моторите спорят
	със влажната пролет
	в света
	и мъглата.
	И нищо не идва.
	Безпътната мисъл
	в главата се мъти.
	В гърдите тревога.
	Преставам да пиша,
	захвърлям листата,
	дълбоко въздишам
	и казвам:
	— _Не мога!_ —

	Събличам се.
	Лягам в леглото.
	Заспивам.
	Но ето пристига
	навъсен работник
	и пита:
	— Написа ли песен за Ботев? —
	За Ботев ли?
	Чакай…

	„Огряват звездите,
	след туй на Балкана
	излиза луната,
	вълкът се промъква
	и дебне в скалите
	и светят очите му
	в мрака.“

	Работникът бърчи си челото
	и пита:
	— Това ли е Ботев?
	Пиши за жетварите там,
	за теглото,
	за черните кърви,
	що пие земята,
	за робската песен
	и мъката в нея,
	която люлее нивята.

	— Какво ще го търсиш
	в усоите, дето
	и хищника днеска не броди.
	Не виждаш ли? — Ботев
	в очите свети,
	та Ботев е тук, при народа.

	— Ти падаш и Ботев ни казва:
	„Вдигни го!
	И дай във ръката му знаме!“
	Подавам ръката си,
	ти се надигаш
	и крачиме рамо до рамо.

	— Това е то Ботев.
	А ти го усукваш.
	Та тук за усукване нема!
	Повзри се в живота,
	и ето ти Ботев,
	и ето ти цяла поема.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11426]
I$