[Kodirane UTF-8]

|	Никола Вапцаров
|	Антени


P>
	В студеното антените звънтят.
	Над тях небето ниско е надвиснало
	И аз не спя, и те не ще заспят,
	замаяни от новини и мисли.

	като оса в ушите ще бръмчи
	гласът на тъп и злостен агитатор.
	Ще светне ярост в моите очи
	и после ще обърна кондензатора,

	ще плувна в саксофонена мъгла,
	на негърката, в ритъма отсечен,
	ще се люлеят тръпните бедра…
	Нима това си ти, човечество?

	Като че ли в тропическия пек,
	под този тежък купол на небето,
	се ражда черния човек
	за екзотичен декор в кабаретата.

	То сякаш, че живота ни тече
	спокойно като Дунав в равнината.
	Развей си черния перчем
	и се надбягвай с пролетния вятър.

	Но слушай как в студеното звънтят
	през тази нощ антените отчетливо.
	И аз не спя, и те не ще заспят,
	и ти не ще заспиш, човечество.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Никола Вапцаров

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов
	Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/11428]
I$