[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Хубава си, моя горо…


P>
	Хубава си, моя горо,
		миришеш на младост,
	но вселяваш в сърцата ни
		само скръб и жалост:

	който веднъж те погледне,
		той вечно жалее,
	че не може под твоите
		сенки да изтлее,

	а комуто стане нужда
		веч да те остави,
	той не може, дорде е жив,
		да те заборави.

	Хубава си, моя горо,
		миришеш на младост,
	но вселяваш в сърцата ни
		само скръб и жалост,

	твойте буки и дъбове,
		твойте шуми гъсти
	и цветята, и водите,
		агнетата тлъсти,

	и божурът, и тревите,
		и твойта прохлада,
	всичко, казвам, понякогаш
		като куршум пада

	на сърцето, което е
		всякогаш готово
	да поплаче, кога види
		в природата ново,

	кога види как пролетта
		старостта изпраща
	и под студът, и под снегьт
		живот се захваща.
P$


	КРАЙ
I>

	„Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4148]
I$