[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Учете се, братя мои…


P>
D>
	(Из Т. Шевченка)
D$

	Учете се, братя мои,
	мислете, четете,
	и чуждото изучете —
	от свойто — не гнусете:
	който майка заборави,
	бог ще го задави,
	чужди люде не прибират
	и в къщи не пущат;
	свойте деца стават чужди
	и за злите няма
	в цяла земя безконечна
	радост домакинска.

	* * *

	Аз ридая, кога вспомня,
	тия дела славни
	на дедове наши… страшни дела!
	Ех, да ги заборавех,
	аз щях да дам половина
	от моите години!
	Такава е наша слава —
	слава украинска!…
	Прегърнете, мои братя,
	най-малкият братец:
	нека майка ни се радва,
	майка заплакана!
	Де, благословете свойте деца
	с твърдите си ръце,
	поцелувайте си жени
	с чистите си уста!
	И ще да се заборавят
	старите години,
	години срамотни;
	и ще оживее добра слава —
	слава украинска,
	и свят тихи, невечерни,
	тихо ще просвети…
	Прегърнете се, мои братя,
	моля ви и прося.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12020]
I$