[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Съдбо моя, невернице…


P>
	Съдбо моя, невернице,
	де си ма довела?
	В чужда земя, в чужда къща
	ти си ма вовела!
	Сичко чуждо около мен,
	нищо нямам свое,
	и слънцето, кое грее,
	и то не е мое.
	Има доста наши хора
	в тая земя чужда;
	но ни един не помага,
	кога стане нужда;
	секи мисли само много
	пари да спечели,
	за да има жена тлъста
	и деца дебели;
	секи мисли само свойто
	_чувство_ да отхрани,
	за да кажат ближните му:
	„Той са немски храни“!
	Има още и такива
	славни патриоти,
	кои мислат, че хората
	са техни имоти, —
	дадат цванциг за черкова
	и за Бог да прости,
	па ви казват: „Азе зная,
	а вие сте прости“.
	На просякът дадат пара
	или месо литра,
	па са хвалат: „Аз проводих
	и Хаджи Димитра“.
	Има още и такива
	чудни базергяне,
	кой лапат, като халва,
	хорското имане:
	в черкова ли, в школото ли
	крачецът им влезе,
	дор не земе, щото найде,
	няма да излезе.
	Попита та от дека си
	и българин ли си,
	па ти даде да работиш,
	като роб да му си.
	— „Ти си дължен да работиш
	мене ангария,
	че аз мисла да избава
	наша България“.
	Има още и такива
	български светила,
	кои мразат и майка си,
	що ги е родила.
	— „Не съм Петров, а Петреско,
	ромънско съм чедо“,
	казва тоя син български,
	защо е говедо.
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12028]
I$