[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Преминуват годинките…


P>
	Преминуват годинките,
	старото белее,
	а младото расте, цъвти,
	за да остарее.
	Балканът е пак хубавец:
	шума зеленее,
	и пиленце, славейченце
	сладка песен пее;
	стопиле са снеговете,
	тревките израсле,
	припкат, скачат аганцата,
	овце са напасле…
	Преминуват годинките,
	старото белее,
	а младото расте, цъвти,
	за да остарее.
	Излязла е мойта майка,
	на прагът седнала,
	очаквала чедото си,
	кам Дунав гледала…
	„Де си, сине, де си, чедо!“
	тъжно тя говори;
	а времето приминува
	и Лета жубори…
	Преминуват годинките,
	старото белее;
	а младото расте, цъвти,
	за да остарее.
	Нищо не е многотрайно,
	нищо не е вечно;
	само _теглото_ е дълго, —
	почти безконечно.
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12024]
I$