[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Останала България…


P>
	Останала България
	дрипаво сираче,
	па седнала на Витоша
	и жалостно плаче:
	„Деца мои, деца мои,
	сирачета жални,
	полуживи, окъсани,
	мършави и гладни!
	Що стоите, що чакате?…
	Доста сте търпяле
	и от свои, и от чужди,
	доста сте бой яле!
	Срамота е от хората,
	грешно е от бога,
	вие не сте скъсан дрипел,
	не сте ни подлога;
	а сте хора, живи хора,
	от майка родени,
	юнаци сте, ергене сте,
	млади и зелени“.
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12037]
I$