[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Не осъждай я за това…


P>
	Не осъждай я за това, че така е тя паднала!
	Кой знае колко е сиромашкинята страдала!
	Борила се е с гладът, търпяла е неволя
	и най-после е изгубила своята собствена воля.
	„Който е чист, нека хвърли на нея камък“;
	казал Христос. Хвърли и ти, ако ли се надееш,
	че съвестта ти е чиста, или пък
	ако мислиш калугерски морал да сееш.
	Тя е погинала, но нейното сърце още е честно —
	тя е готова да плаче за чуждите страдания;
	а да стане човек е пет пъти по-лесно,
	нежели сребролюбивата чорбаджийска компания.
	Госпожите са гладни и жадни, па и готови на пакости;
	за тях няма на светът нищо свето и нищо благородно; —
	парите и богатството са всичките техни сладости;
	а тържеството им е да изядат това, щото е народно,
	А тя? Погледни я умилно, подай й ръка човеческа,
	и ще се засвети пак като алмаз пред ламбадата,
	като блудният син в своята къща родителска,
	като божур между тревите в ливадата.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12018]
I$