[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	На Василя Левски


P>
	Сбирайте са, моми, булки,
	и млади ергене!
	Да чуете барем една
	песен и от мене…
	Събрахте са. Знайте сега,
	че моята песен
	не весели младо сърдце, —
	мерише на плесен.
	„Слънце ярко, слънце светло,
	зайди, помрачи са;
	а ти, ясна месечинко,
	бягай, удави са!
	Не светете на турските
	кръвави тирани,
	които са телата ни
	покриле със рани;
	не светете на гръцките
	духовни търговци,
	които са испояле
	свойте мирни овци;
	не светете на нашите
	дебели хаджие,
	които са най-първите
	хорски кеседжие;
	не светете на нашите
	кални вестникари,
	които са совестьта си
	за кокал продале;
	не светете на нашите
	писатели черни,
	които са на турците
	чеда мили, верни;
	не светете на нашите
	учители — крави,
	кои носат изгнил мозак
	вов кратуни здрави!
	Слънце ярко, слънце светло,
	небесно светило!
	Не нагрявай веч старото, —
	то е мъртво, гнило!
	Месечинко, виторожко,
	не свети богато
	над гюбрето, над боклукът,
	над хорското блато!
	Съберете свойте лучи,
	роскошно изгрейте,
	над младото, пролетното
	свет Христов излейте;
	осветлете българската
	бесилница света,
	която е възвдигната
	от ръка проклета!
	Тука виси добар юнак,
	или млада сила,
	която е воскресила
	свойта майка мила;
	която е пробудила
	свойто мило племе,
	която е посеяла
	ново, здраво семе.“
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12022]
I$