[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Кога умра, не копай ма…


P>
	Кога умра, не копай ма
	между мъртви люде, —
	дето няма борба, живот,
	тежко ще ми бъде.
	Закопай ма край Дунава,
	в лозята свищовски,
	дето цъфтат цветя, треви,
	сякакви овошки.
	Кога вейне тихи ветрец,
	кога шумти Дунав,
	то тогава аз ще кажа:
	„Сега не съм мъртав“.
	Посади ти на гробът ми
	божур и латинка —
	дано дойдат Стоян, Рада,
	дано дойде Минка;
	па да берат жълто цвете
	и китки да вият,
	под шапките да ги втикат,
	в пазва да ги крият…
	Когато бях аз момченце
	младо и зелено,
	за мене бе и морето
	само до колено;
	но порастох, добих опит,
	видях що е слава,
	видях как я богатите
	доят, като крава;
	а пак честта на човека
	цял ден е пияна,
	свободата на народът
	със кал е обляна…
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12040]
I$