[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Зора са е зазорила…


P>
	Зора са е зазорила,
	слънце е огряло;
	а в гората славей птиче
	песен е запяло…
	Запяло е чудно, мило,
	сладко, гласовито,
	па са мъчи да пробуди
	се що е убито.
	„Я ставайте, черни робе, —
	време е настало
	да возкръсне сяко племе,
	кое е паднало!
	Возкръснаха талянците,
	станаха свободни;
	падна Пия деветият
	пред гласът народни;
	изгуби са Наполеон,
	падна Изабела,
	която е на един бал
	цял остров изела…
	Даже негрите в Хаити
	юнашки са биха, —
	с цели реки гъсти кръви
	свобода добиха.
	А пак вие, българете,
	непробудно спите,
	черни дни и черни мъки
	от красти търпите!
	Срам и укор! живи хора
	да спат сън мъртвешки
	и да влекат рабски живот —
	живот нечовешки“.
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12039]
I$