[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	До моята майка


P>
D>
	(Из Хайне)
D$

#	I

	Главата си аз всякога държа високо,
	душата ми е горделива, кораво е моето сърце,
	ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око,
	и пред него не щях да наведа моето лице.
	Но пред тебе, моя майко — да ти кажа право, —
	колкото и да съм горделив, зъл и неукротим,
	пред тебе се укротява моето сърце кораво,
	и аз съм от свещени трепет удържим!
	Духът ли твой тайнствено смирява
	моят горделиви нрав — твоят дух свети и високи,
	който в най-високите неща смело проникава,
	като молния лети и в душевните тайни дълбоки.
	Аз треперя, когато си припомня
	колко пъти съм аз униние и мрак
	поселявал в твойта душа, о, майко,
	в твойта света души, която ме обичаше така!

#	II

	С болна душа се разделих от тебе:
	искаше ми се всичката земя да обходя,
	искаше ми се на нея любов да найда
	и на тая любов да отдам и сам себе.
	За нея аз навсякъде, навсякъде ходех,
	по всичките врата тропах аз с печал
	и трохици любов, като просек аз просех —
	но всеки ми е ненавист злобно подавал.
	И се аз вървях, търсех само любов,
	търсих навсякъде, а ниде не найдох,
	и най-после при тебе, дома, о майко,
	печален и болен аз дойдох.
	И излезе ми ти насреща и ясно
	в твоите очи, моя майко, видях
	всичката любов, която аз жаждах
	и се търсех така дълго и напразно!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12017]
I$