[Kodirane UTF-8]

|	Любен Каравелов
|	Било е време…


P>
	Било е време, когато си и ти
	бил горделив юнак,
	когато е врагът ти падал
	пред твоят байрак;
	било е време, когато си и ти
	мислил за своят род,
	когато си кръв проливал
	за своят народ;
	било е време, когато си и ти
	знаял що е добро,
	когато честността ти не е била
	ни злато, ни сребро!…
	То е било златно време,
	век за нас щастливи:
	децата ни не са биле
	така гуреливи,
	майките ни не са биле
	като сухи сливи,
	бащите ни не са биле
	въшкави и диви,
	сестрите ни не са биле
	турски гевендии,
	братето ни не са биле
	наши кеседжии.
	Но тогава не е живял
	Златев, Базлибанчо,
	не издаде народът си
	ни чифут Иванчо,
	не е лаял ни Генович
	с своята дружина
	за две пари, за комад хляб,
	за мръвка сланина;
	да ви кажа още това,
	че в онова време
	българинът не е искал
	да спи и да дреме,
	а е блъскал с топорът си
	сяка вонещица,
	която е кости гризла
	из чужда паница.
P$


	КРАЙ
I>

	Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]], 2006
	Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/12036]
I$