[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Към Европа


P>
	Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,
	и турската свирепост премина секи край,
	и ужас, възмущенье по целий свят пронесе —
	попитал бих Европа веч може ли да трай?

	Тя верува ли още, че тоз народ омразен,
	научен кръв да пие, и с пот да се кърми,
	от дивите пустини тук нявга дотътразен,
	ще може да напредне, да се опитоми?

	Попитал бих я ази възможно ли е вече
	след тия страшни зверства да вярва пак сега,
	че тигърът ще нявга да се очеловечи,
	че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?

	Ще може ли раята да найде състраданье,
	раята, що работи, оре и се поти,
	от тия паразити, аги, кадий, тирани,
	хайдути и черкези, дервиши и софти?

	Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклина
	тиранина да пази и бича на света,
	и милост християнска в душата й застина,
	и смей се безпощадно над нашите тегла!

	И дума, като мисли за плячка само тлъста:
	„Хасан е нам потребен, нам требува мирът“.
	И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,
	и милиони души как в робството пищът!

	Какво? Дали грехът ни сè йоще не изплати
	и с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?
	Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?
	О, с толкова ли жертви?!… Проклет да е тоз мир!
	…………………………………


	С тиран борба почнахме усилна и велика,
	и кат един потънал във бурний океан,
	вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:
	„Европо! Дай ръка си — и аз съм отърван!“

	Дали бедите наши би радвали Европа?
	И наший вопъл жален ще би приятен ней!
	О, доста е да викне, о само да потропа,
	та бледний полумесец завчас да потъмней!

	Да, тоз трон обезславен и кървав, и коварен,
	от бурите разклатен и в блудството изгнил,
	тоз трон — скелет бездушен и с клетви претоварен,
	от най-нищожний удар на прах се би сторил!

	О, европейци, вий живейте на свобода,
	не като нас под иго във този край проклет,
	де грозните убийства станали са на мода,
	и жертвите от нази, що падат, са безчет;

	о, европейци, вие не сте кат нас злочести!
	В домът си не видяхте зъл варварин такъв,
	кой вашта челяд мила без страх да обезчести,
	да ви удави в сълзи, да ви обагри с кръв!

	Я вижте как страдайме, в какъв огън, премежди…
	Как падат наште майки и как бащи ни мрат,
	как гинат на бесило нам скъпите надежди,
	моми ни как се робят ил в пламъка горят!

	Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?
	И за свобода лели сте кървави реки?
	Нали и днес високо сè викате: свобода!
	А що към нас са ледни тъй вашите души?

	О, срам за нашът век е така да се остават
	Мильони християни, родени за прогрес,
	На варварите жертва и за напред да стават,
	о, срам е на Босфора да влада турчин днес.

	О, доста е бесняло туй азиятско племе
	във таз земя прекрасна, която разори,
	сега е ред на роба местò му да завземе,
	та щастие, най-после, и там да се вцари!

@@	1876, юлий 17.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4347]
I$