[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Пролет


P>
	Сладко вече греят
	пролетни зари,
	миризми се леят
	и зефири веят
	в младите гори.

	Реки зашумяват
	в пресните треви,
	животинки шават
	и цветя подават
	своите глави.

	В гори шумни, гъсти
	птичките цвърчат,
	по пашите тлъсти
	агънца чевръсти
	блеят и търчат.

	Пъстри пеперуди
	лутат се навред;
	мравката се труди,
	пчелите кат луди
	тичат зарад мед!

	Щъркелът се връща
	от чужди страни,
	лястовичката съща
	в ланската си къща
	пак се настани.

	Естеството цяло
	веке се засмя;
	всичко оживяло,
	всичко е запяло —
	небе и земя.

	Върхът на Балкана
	още се белей
	в зимна си премяна:
	там бучи бурана,
	тамо мраз владей!

	Но и в тез премежди
	там, из буйний сняг,
	цветя ще съзреш ти
	кат наште надежди,
	изникнали пак!

@@	8 априлий 1877
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4364]
I$