[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Русия!


P>
#	I

	Бях — малък аз, но още помня:
	във стаята ни бедна, скромна
	висеше образ завехтел
	до божата света икона.
	Над него имаше корона,
	под него пък — двуглав орел*.
	[* Образът на императора Николай I.]
	И често майка ми тогази
	ме вдигаше да видя ази
	отблизо тоз лик свят и стар
	и нежно думаше ми: „Чадо,
	целуни тоя хубав дядо,
	целуни _българския_ цар!“
	И оттогаз го аз обикнах.
	Кога на възраст попристигнах,
	от моя тейко аз узнах,
	че руский цар родей се с нази,
	че турците той гони, мрази,
	че той ще ни спаси от тях.
	Кога ни псуваше тиранът,
	_„Московци!“_ — викаше ни с гняв.
	Разбрах, че тейко беше прав.
	И вярвах, че да ни отбранят,
	ще хвъркнат бърже къмто нас,
	все колчем плачехме със глас.


#	II

	И тъй отрано с таз идея,
	с таз вяра хванах да живея.
	И чакам аз, за мъст готов,
	и целият народ ми чака,
	кога в теглото и във мрака
	да чуем руский силен зов.

	И чакаме… тъй както роба
	на мъка си последний час,
	тъй както Лазар чака в гроба
	да чуй гласа на своя спас!

	Навред, де чуват се въздишки,
	де сълзи ронят се вдовишки,
	де тежки железа дрънчат
	и дето кървите течат,
	и дето има мъченици,
	и обезчестени девици,
	и бедни, голи сироти,
	и окървавени бащи,
	и черкви, села развалени,
	и пълни с кокали полени —
	при Тунджа, Тимок и при Вит;
	вред, дето робът жаловит
	към север горестно поглежда,
	вред, дето грей една надежда,
	вред, дето пълно е с тъга,
	навред, по всичка България,
	една се дума чуй сега,
	един стон, един глас: _Русия!_


#	III

		Русия! Колко ни плени
	туй име свято, родно, мило!
	То в мрака бива нам светило,
	надежда — в нашите злини!

		То спомня ни, че ний кога сме
	забравени от целий свет,
	любов, що никога не гасне,
	за нази бди с най-сладък свет.

		Русия! Таз земя велика
	по шир, по брой, по сила! Тя
	с небето има си прилика
	и само с руската душа!

		Там, там молбите ни се чуват
	и в днешния печален час
	сърца все братски се вълнуват
	осемдесет милйона с нас!


#	IV

	О, скоро нам ще се протегне
	могъща, силна, братска длан
	и кръв поганска пак ще текне,
	и пак ще гръмне стар Балкан!
	Че царят волята си ясно
	яви в свещената Москва
	и през уста му едногласно
	Русия цяла хортува:
	„Решил съм, каже, да избавя
	от робство братята ни днес.
	Това дългът ми повелява,
	това го иска руска чест.
	Ще гледам с мирен начин ази
	да стигна таз свещена цел,
	но не сполуча ли — тогази
	ще вдигна руският орел.
	В такъва случай се надея,
	че всяк от вас ще бъде пръв
	за таз великата идея
	да жертвува имот и кръв!“
	И от далечната Камчатка,
	дори до финските моря
	една светкавица засвятка,
	един разчу се вик: „Урра!“


#	V

	О, здравствуй ти, Русийо мощна,
	света трепна от твоя глас,
	скокни, царице полунощна,
	зовем те ний, ела при нас!
	България сега те вика.
	Часът настана: твой завет
	и твойта мисия велика
	да ги изпълниш в тоя свет!

	Затуй си ти прочута, славна
	и друга нямаш с тебе равна;
	затуй обхващаш полусвет —
	царства, народи, океани —
	и нямаш изглед, край и чет;
	затуй те бог до днес отбрани
	от толкова беди, душмани;
	затуй можа да съкрушиш
	Мамая-хан и Бонапарта,
	затуй врага си ти страшиш,
	кога те гледа и на карта,
	затуй зовеш се ти Света,
	затуй те любим кат баща
	и чакаме като Месия:
		Затуй си ти Русия!

@@	22 ноември 1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4361]
I$