[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Бунтът


P>
D>
	(В памет на погиналите за свободата)
D$
#	I

	Загинахте отрано, о, мили братя мои,
	под ударите злобни на нашата съдба;
	но вий умряхте честно, умряхте кат герои
	за вяра, за свобода в неравната борба.
		Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте,
	принесохте се жъртва за милия си род,
	с кръвта си благородна земята оросихте,
	която бе росена със сълзи и със пот.
		О, дни за памет вечна! О, страшно потресенье!
	Кога помисли робът, убит, отчаян, клет,
	че веч часа ударя за бунт, за отмъщенье,
	и страх, възторг, надежди изпълниха навред!
		Кога на бой свещен повикахте народа,
	народа с кръст натварен, в вериги окован
	и кат дигнахте лъва и викахте: „Свобода!“ —
	сблъскахте се геройски при стария Балкан!
		Каква бе тази ярост и тоз ентусиазъм!
	След туй мълчанье глухо, такъва бурен глас!
	Тиранът потрепера от ужас неизказан,
	като злодей дочакал предсмъртния си час!
		Смая се цял свят, чу се: „България въстава!“
	Гори, поля екнаха, зафана страшен бой:
	Раковски се пробуди във гроба си тогава
	и лют хаджи Димитър потърси меча свой!

#	II

	Но де са ваште неми и жалостни гробове —
	там, дето днес почива измъчений ви прах,
	там, де смъртта жестока тък млади ви зарови,
	защото я срещнахте — и гордо, и без страх?
		Покрива ли ги мрамор, надписан с имена ви?
	Окичват ли ги венци? Окичва ли ги чест?
	И някой глас любезен услажда ли съня ви?
	Прихожда ли там някой да рони сълзи днес?
		Но що да питам вази? Да питам тез усои,
	да питам тез полета, наквасени с кръвта,
	да питам планините и бурните порои
	и на селата пусти да питам пепелта!
		Умряхте вие, братя, от удара кръвнишки!
	Смаза ви на тирана свирепия топор;
	и глад, и смърт, и рани, и венци мъченишки,
	вий всичко днес приехте, освен един позор.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4360]
I$