[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Векът!


P>
E>
	О, tempora, о, mores!
E$

#	I

	Млъкнете вие, бедни хвалители на века,
	във който назовахте свободен человека:
	млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,
	безумия, с които глушихте ни до днес!
	Със нас се не ругайте! От срам се зачервете.
	Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?
	Дали, че в него няма ни робство, ни разврат?
	Дали, че ни обсипва със мир и благодат?
	Или… че днес изново епохата настана,
	която бе видяла Атила, Тамерлана?

#	II

	От Дунава до Охрид, до Бялото море —
	един народ нещастен под тежко иго мре!
	В гори, в поля, в колиби, в долини и балкани
	днес видиш само ужас и чуйш едно риданье.
	Навред тирани, тигри зли, лакоми за стръв.
	И слабите убити, и робите във кръв!
	Села иззапустели, градища разрушени,
	развалини димещи и черкви осквернени.
	И челяди безбройни без покрив и без хлеб,
	кои от мраз треперят и мрат от глад свиреп.
	Момците на бесила, девойките в хареми —
	и плачове, и мъки, и ужаси големи!
	……………………………

	Ах, вижте тая майка как плаче и пищи!
	И стиска си детето на своите гърди
	и от убийци грозни, от острите им саби
	се мъчи да го брани със свойте ръце слаби.
	И дор не пада мъртва под удари безчет,
	не пуща от гърди си любимий си предмет.
	Тогава те го грабват, на сабите натикват,
	подмятат го нагоре и диво се провикват
	и тъй като празнуват със кървавий си лов,
	бесовски песни пеят и тичат за по-нов!
	Но вижте таз девица разплакана и тези
	обръжени, гнуснави, запенени черкези…
	Как тя се моли, вика с уплашено лице
	и тегли се да бяга от зверски им ръце.
	……………………………

	Каква достойна гледка! Отпреде и отзади —
	вред видиш мърши гнили и трупове грамади,
	й членове човешки разсени без разбор —
	останки страховити от тоя страшен мор.
	На, тук ръка паднала, там мъничко краченце
	или главичка руса на някое детенце;
	а татък — в кал се валят оглозгани глави
	и дрехи женски, гнили и лъскави коси…
	(Това да се опише, ах, нивга не могло би!)
	Тук майки с кръв залени, с разтворени утроби,
	там старци се тръшнали при скълцани деца
	и юноши зелени с прободени сърца…
	А между тях се лутат рой врани, орли, псета
	кат на една трапеза ужасна и проклета!
	И до предел най-краен да стигне мерзостта,
	убийците се кълчат, играят по кръвта!

#	III

	Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години,
	в кои дела такива се вършат пред очи ни?
	В кои тиранът волно играй с огън и с меч
	и цял народ се треби чрез най-ужасен сеч?
	Каква е таз Европа, с човещина прочута,
	и зрителка спокойна на таз картина люта,
	коя не ще да викне със глас неустрашим:
	_Махнете се, диваци! Не щем да ви търпим!_
	Но не!… Това не бива! В това се тя не меси,
	че то не иде никак на нейни интереси
	и тя желай да пази тоз стар и гнилий трон,
	кой сявга е смущавал възточний небосклон.
	За нея робът твар е по-долна и от скота,
	когото пазят, милват, че той влече хомота;
	че мрем или живеем — за нея все едно,
	като че част не правим от нейното тело!
	И нашта борба люта със този род на злото,
	петно на нашто време и срам на обществото,
	в Европа не повдига ни скръб, ни жал, ни гнев —
	ах, ний сме гладйатори, които й правят кеф!

#	IV

	Да, взех да мисля вече, че принципи човешки
	не са освен досадни измислици глупешки,
	че правда, братство, обич — едни са басни тук,
	че думата свобода е само празен звук,
	че милостта е глупост, че господ е металът,
	кому се всички кланят, боят и свещи палят,
	че злото се не махва чрез никакъв способ,
	че силний все тиран е и слабий все е роб;
	че таз цивилизация, че това християнство
	не са освен измама, лъжа и шарлатанство;
	насилството е правда и мерзостта е слава,
	че нищо си нагона под свода не менява:
	змията все е люта и Каин — все кръвник —
	и человекът все е човек до този миг!

#	V

	Но, музо възмутена, спри таз присъда страшна!
	Тя може би е права, а може би и гряшна.
	При всичко, че е грозен и мрачен наший век,
	но правдата във него не е досущ без ек.
	С порои кръв оквасен и пълн с картини страшни,
	с позор, разврат, кланета, войни, вражди всегдашни,
	той, колкото да бъде чудовищен и чер,
	на проблески от доблест все дава ни пример.
	И ако съществуват на туй нещастно време
	и гении на злото, и изверги големи,
	каквито са например: зловещий Елиот*,
	[* Тогавашният английски посланик-туркофил в Цариград, който се застъпяше за турците.]
	Дизраели и Дерби — и всичкият им род
	с кръвта Христова, който се някога накапа,
	и ватиканский идол, чудовищний Рим-папа**,
	[** Папата бе приветствувал султана за победата му над Сърбия.]
	съюзник на Корана! — то има мъже днес,
	венец на человека, на времето ни чест.
	Тъй Ръсел благородни, на слабите бранител,
	и славний Гарибалди, на робите любител,
	които не един път вдигнаха своя глас,
	ужасен за тирана и сладостен за нас;
	Странгфорд и Брайт, и Гладстон, Фарлей, Хюго поетът
	и други тям подобни, що кат лампади светят
	във мрачината обща на деветнайстий век,
	приятели и братя на страждущий човек.

#	VI

	Но що е тоз век? Що е? Век чуден, в който злото
	празнува и се бори победно със доброто,
	епоха, що робството не може да търпи,
	а пък тиран й трябва мирът да се крепи!
	Противоречье!… Сцена на светли революций,
	на мир, прогрес, свобода и на башибозуци!…
	Де кръст и полумесец целуват се без срам,
	де Пий на Мохамеда кади му тимиан,
	де гръкът, син Канарев* и внук на Милтиада,
	пече сами си братя под знака на Мурада,
	де мравката се пази и волът се не бий,
	а цял народ оставят тиран да го затрий!
	[* Канарис е един от главните воеводи гръцки през гръцката борба за независимост.]

@@	12 септември 1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4358]
I$