[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Боят при Гредетин


N	На 16 септември 1876 в Сърбия
P>
	Гордей се, мой народе мрачни,
	сълзите си отрий сега:
	имал си синове юначни.
	Гърми, о, Стара планина!

	Марицо! Янтро! Вий, потоци,
	менете в песен ваший стон!
	Да пеят птички, водоскоци,
	да пее целий небосклон!

	За пръв път бистрата Морава
	съзира горд, юнашки бой
	и българинът там със слава
	се бий и пада кат герой!

	Той там яви, че за свобода
	да умре винаги е пръв —
	и тъй позора от народа
	уми го с буйната си кръв!

	Ах, вижте тез момци крилати
	как тичат храбро към врагът
	сред град куршуми и гранати,
	сред гръм и прах, и дим и смърт.

	О, слава вам, юнаци млади,
	че вий умряхте с вик: напред!
	Че никакви беди, прегради
	не спряха вашия полет!

	Вий паднахте с кураж и слава
	във най-цветущата си връст,
	вий паднахте с надежда здрава
	в успеха на светия кръст.

	Вий паднахте! Но не затъна
	и вашта памет!… О, борци!
	Смъртта отрано ви пожъна,
	а вий пожънахте венци!

	Учудена, Морава дума:
	— Та кой бе този върл юнак?!
	— Туй бяха внуците на Крума —
	пришъпна й кървавият бряг!

@@	20 септември 1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4356]
I$