[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Т. Каблешкову


P>
	О, Каблешков*, загина!
	Загина гордо ти!
	Огънят ти изстина,
	земята с теб зарина
	надежди най-свети.
	[* _Тодор Каблешков_ — Образован момък, родом из Копривщица — и един от най-въодушевените апостоли преди бунта. (б.а.)]

	Сърце ми още пази.
	приятелю злочест,
	тез думи, що тогази
	със жар каза, и ази
	ги слушам като днес:

	„Ох, брате! Зло е време!
	Народът е убит,
	не мисли той да снеме
	това проклето бреме
	от своя врат притрит.

	Заклех се да се трудя
	и до последен час
	духа му да разбудя
	и искрата да гудя
	за бунта между нас.

	И знам, че ще страдая
	за таз висока цел,
	но всичко ще изтрая
	и няма да се кая
	за тежкия си дел.

	Но ак’ по участ люта,
	че роб ще съм, съзра,
	то в същата минута
	по примера на Брута
	свободен ще умра!“

	Ти радост, мир, угода
	не знайше оттогаз,
	ти плачеше с народа
	и бунт зарад свобода
	приготвяше у нас.

	Настана ден Гергьовден!
	Сънят ти оживя:
	пламна гневът народен
	и пряпорец свободен
	в Балкана се развя.

	Но в битките с вразите
	не те намери смърт,
	ни тамо в планините,
	нито под съсипните
	на бащиний ти кът.

	Отруден, окървавен,
	с разбиено сърце,
	за левът обезславен
	ти падна, с яд удавен,
	роб в турските ръце.

	Горкана! И когато
	изваден бе на съд,
	със ярост във душата
	ти като Караджата
	ревеше на врагът:

	„Сган тигрове проклети,
	презирам ваший бяс!
	Бесете и колете
	и с кръв се утолете,
	но близо й ваший час!

	Ще умра аз, тирани,
	как братята ми мрат!
	Покрити с люти рани,
	с вериги оковани —
	не е ни мил светът!

	Но дор сме ний в гробове,
	души ни ще родят
	безброй юнаци нови,
	кат нази все готови
	на вас да отмъстят!“

	И да им не оставяш
	но-друга радост тям,
	ханджар един долавяш,
	в гърди си го ударяш
	и падаш мъртъв там.
	……………

	……………
	О, душо благородна!
	Горка бе твойта смърт;
	но тя не бе безплодна;
	идеята свободна
	възкръсна тоя път.

	И колко ощ безбройни
	момци в тоз бунт свиреп,
	на таз идея войни,
	разпалени, достойни,
	изгубихме кат теб!

	О, Каблешков, загина!
	Загина гордо ти:
	огънят ти застина,
	земята с теб зарина
	надежди най-свети!

@@	2 юли 1876
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова и Инна Атанасова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4353]
I$