[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Българският войник


P>
	Щом войната се захвана,
	ний простихме се в часът
	с майки, с братя — и с Балкана
	и потеглихме на път.
	Но тъгата бе разляна
	по лица ни в оня миг…
			Чужденците туй видяха
			и презрително казаха:
	Ето българский войник!

	Преди боя да достигнем,
	ний борихме се на смърт
	седем дена, без да мигнем,
	с калта, гладът и студът.
	В нас душите не остаха,
	ний изплезихме език.
			Чужденците ни видяха
			и насмешливо мълвяха:
	Що за български войник!

	Ний веч мязахме на сянки,
	на разсипана войска.
	Едвам тежките берданки
	ний крепяхме ги с ръка.
	В миг горите заехтяха:
	пред нас беше бой велик!
			Чужденците ни видяха
			и злорадостно шептяха:
	Клети български войник!

	Чухме ги и подлудяхме
	и във сливнишкия дим
	като бесни полетяхме
	да умрем ил победим.
	И победата я взехме
	с бодила на наший щик!
			Враговете се слисаха
			и уплашени крещяха:
	Бежте! Българский войник!

	И на Драгоман проходът
	много къс им се видя,
	удиви се Царибродът:
	вчера той ги посреща!
	И Милан отседна клети
	да почине бар на миг,
			но и там го страх връхлете:
			Бре, я коня доведете,
	ето българский войник!

	Ех, ний скоро ще се върнем,
	ако бог ни поживи,
	мили майки ще прегърнем
	с лавров венец на глави.
	И когато се покаже
	полкът ни в града със вик,
		нека чуем в оня миг
		що светът ще пак да каже
	зарад българский войник!

@@	София, декември 1885
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4485]
I$