[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Завръщането на лавроносните войски


P>
	Я заплачи ти от радост,
		моя майко мила,
	и вий, моми; вийте венци —
		юнашки труфила.

	Чуйте мойта песен нова:
		Зора зазорява,
	прочула се по земята
		българската слава.

	Прочуло се ново име
		и незнайна сила,
	възкръснала България,
		света удивила.

	Литнали са юнаците,
		чеда на Балканът,
	свойта земя бащината
		и чест да забранат.

	През горите префръкнали,
		в снега нощували,
	през планини, през граници
		с песни минували;

	куршумите, гранатите
		на смях подзимали
	и крепости страховити
		с „ура“ превзимали.

	Де е било това чудо?
		Чула ли си, мале —
	капитаните да бият
		стари генерали!

	и смирени градинари
		да плащат съдбата?
	и по двата свята.
	Нарекли са българите
		лъвове безстрашни:
	дайте, братя, да цалунем
		ваште чела прашни,

	ваште чела кървавите,
		знамена пробити,
	дайте пак да ви цалунем
		лаврите честити.

	Вий спасихте нашто име
		и земя ни родна,
	вий дигнахте до небето
		славата народна.

	Разпяла се свободата,
		на празник ни кани,
	разцъфтяли се лаврите
		и в наште Балкани.

	Моми, вийте венци красни,
		плачи, майко мила:
	възкръснала България,
		света удивила!

@@	София, ноември 1885
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4484]
I$