[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На непукналата граната
|	Паднала пред мене в боя при Пирот на 14 ноември 1885 г.


P>
	Девойко, не ща твоята цалувка,
	ни твоята милувка;
	далеч от твоята игра опасна
	песен гръмогласна.

	Да, ти посланица си, туй съзирам,
	на господин Милана.
	Що искаш да речеш? Не те разбирам —
	шумиш като пияна.

	Да бе ме ти докоснала най-малко,
	за подигравка даже…
	Но ти не щя — и имаш право: жалко!
	Курбан съм, що не важи.

	По-харно би сторила да умериш
	ти жътва по-избрана:
	девойко, ставай, тичай да намериш
	там господин Милана.

	Кат Юда нявга, тоз кръвник за злато
	славянството продаде —
	върни му ти цалувката, която
	на брата си той даде.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4483]
I$