[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Първият убит сърбин
|	Когото видях в Драгоманския проход на 11 ноември 1885 г.


P>
	Нещастнико, побратиме,
		остави тука кости.
	Прав, крив ли бе — не съдя те, —
		почивай, бог да прости.

	Безгробен леш прострял си се,
		над теб се вий орлица…
	Не за добро прекрачи ти
		през чуждата граница.

	Огън и меч, и бедствия
		в земя ни, братко, внесе.
	Нещастнико, прощавам ти,
		но с болка във сърце си.

	Там в Шумадия тихата
		вдовица майка стене,
	примира сърце трепетно
		от мъка и съмненье.

	„Убиха го детето ми!
		Де рожбата ми мила?
	Ах, господи, на краля аз
		какво му бях сторила!“

	Но стана тя, помоли се —
		олеква й на сърцето:
	„Пази го, майко божия,
		пази ми ти детето!“

	Давечера ще дойде влък
		юнаку кръв да лочи,
	орлицата — кат мина аз —
		ще клъвне мътви очи.

	А там оназ… нещастната,
		си шъпне към небето:
	„Закриляй, майко божия,
		закриляй ми детето!“

	Ех, скоро, като мълния,
		ще гръмне вест: заклан е!
	И тя ще чуе — майката, —
		проклет да си, Милане!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4481]
I$