[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Бащата на доброволците


P>
	Песен гърми из улица:
	млада чета в бой замина.
	Клета майка в къщи пищи —
	тя изпрати трите сина.

	Не искаха да останат
	от юнаците назади:
	двамата й „простй“ казаха,
	третият се не обади.

	Муси се бащата мрачно:
	— Мълчи, жено, недей вряка,
	какво правиш? Големй се,
	ний родихме три юнака.

	Нека вървят! — Ех напусто,
	сърце майчино не зима
	от утеха, мъдра дума —
	тя се тръшка и поима.

	Разтъжи се мъжко сърце,
	рипва той на друм ги спира:
	— Бре, халосници, постойте,
	майка ви без вас умира.

	Връщайте се! — Смутиха се
	три юнака — трима сина:
	мила им е стара майка —
	по им мило за дружина.

	— Ех ти, татко, кажи майци
	да не плаче, да не чака:
	юнаците не се връщат —
	ний сме вече под байрака.

	Час минува и повече
	как на друма се препират:
	бре на халос всичкото е,
	твърди глави не увират.

	Не се връщат! Пак булката
	ще да писне, ще завайка,
	щом го види сам че иде —
	нали тя е пуста майка?

	Какво има, че отиват?
	Глава женска, не отбира.
	Па и тия клети сърби! —
	Всичката му кръв възвира!

	Нали те са христиени.
	Ходят в черква, вардят пости?
	Нали брат му при Гредетин
	падна мъртъв — бог да прости?

	Ето с турчин бой ще има…
	А нападат ни хайдушки!
	Право имат момчетата,
	дето взеха свойте пушки!

	„Да бих могъл“… Но веднага
	страшна мисъл го обфана:
	— Вам казувам, връщайте се!
	Ала гледа — сам остана.

	Четата потегли с песни,
	гордо знамето летеше,
	също както в онуй време,
	кога с Филипа той беше!

	— Бре, разбойници, я стойте,
	правите ме да се слиша:
	де войводата? Кажете,
	искам и аз да се пиша!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4480]
I$