[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	В окопа


P>
	Кървавият бой престана,
	мракът нощни наближи.
	Паднал българин в окопа
	там до сърбина лежи.

	Един други се убили;
	куршум щику дал ответ.
	Гаснат сили, скоро двама
	ще оставят белий свет.

	— Брачо — сърбинът изпъшка, —
	гаче те познавам аз?
	— Аз съм, Йово, добра среща,
	господ пак събира нас.

	Жал ми е за теб, сюрмахо,
	имаш дребна челяд ти!
	— Фала, брачо… Памет тъмна… —
	Кой си, я ме подсети,

	дека с тебе се видяхме?
	— Във Алексинацкий бой —
	турска кръв там проливахме…
	— Петко! Ти си? Брачо мой,


	опрощавай… Лепо помня,
	без теб тамо аз бях леш.
	Майка ми за твойто здраве
	често палила е свещ…

	— Сполай, Йово… Няма нужда,
	ти по-харно отплати!…
	Ний избихме се кат псета,
	господ нека ни прости.

	— Брачо! — Йово, аз умирам…
	Огън, жажда! Ох, горйъ!
	— На водица в манерката,
	пийни, брат. И аз ще мръ.

	— Сполай, Йово… па прощавай,
	свърших!… Моят гроб е тук!
	— Петко! И аз с тебе брачо:
	ще заспим един до друг!

	Мръкна. Въз полето бойно
	падна нощната мъгла;
	пад мъглата спят спокойно
	хладни, кървави тела.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4497]
I$