[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Тракия


P>
	Напрягай, Тракио, могъщи жили,
	от стомана са те, недей клюмва;
	отдай последния си сок и сили —
	ти векове ги другиму дава.

	Славянска Голгота! В борба сурова
	ти жъртви си пренасяла без брой,
	ти сявга си била за смърт готова
	при всякой фърлен зов: Напред! На бой!

	Не питаше отдека тоз глас беше.
	Кат боен кон, кога зачуй тръба,
	наостряше се, пламваше, летеше
	стремително във лудата борба.

	* * *

	Поклон, земя на духове свободни!
	О, Тракио, ти носиш кървав знак,
	над всичките кипежи благородни
	развявал се е твоят се байрак.

	Сърце и фокус — ти събра живота
	и силите народни за борба;
	ти първата викна: „Не щем хомота!“
	Свирй със пробудителна тръба.

	Ти викаше: „Умрели, възкреснете!
	Вам тъмно ли е? Ето ви зари;
	жъднейте ли — на, мойта кръв земете,
	за вашата свобода буйна ври.“

	И пущаше, кат орляк по полята,
	апостоли, герои и певци,
	надеждите да сеят във сърцата,
	заспалите да будят мъртъвци:

	Софроний пейше: „Ставай, жално племе!“
	Раковски искри фърляше навред,
	и Левски сееше велико семе,
	и тихий Любен думаше: „Напред!“

	Ти викнеше: „Умрете, мои чада!“
	И ето Каблешков че мре герой,
	на Бузлуджа Хаджи Димитър пада,
	Бенковски в гроба, Ботев в славен бой.

	Батак ли беше нужен жъртва — „Нека —
	ти казваше, — аз цяла ще се дам!“
	На Сливница присъдна чу ли ека,
	ти викна: „Орли, фъркайте натам!“

	* * *

	Поклон, земя на рожби горделиви,
	на лъвове, герои и певци,
	поклон на твойте рани вечно живи
	и лаврови, и търнови венци!

@@	Пловдив, януари 1886
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4495]
I$